Из историята на албанския народ

Албанците представляват народ, който обитава Албания, Косово (Русия не признава Косово като независима държава), Македония, Сърбия и Черна гора, а също така имат албански диаспори в различни страни, особено в Италия, Германия, Швеция и Франция. В зависимост от диалектите на албанския език и етнографските характеристики, албанците се разделят на геги (на север шкипения на гегски диалект) и тоски (на юг шкиперия на тоски диалект). В антропологичен аспект, при албанците преобладава (особено на север и изток) брахикефалният тип (динарски или адриатически антропологичен тип). Произходът на името "албанци" може да е свързан с латинските думи albus - "бял" и alp - "висока планина", което в келтския език предполага, че "албанци" означава жители на белите високи планини. Често по върховете на планините може да се види бял сняг и ледени шапки. Албанците са индоевропейци и имат близки връзки с изчезналите илири, месапи и траки.